Над 60% от хлебопроизводството в България е в сивия сектор. Това обяви Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България", информира Монитор.

По данни на Националната служба по зърното от началото на годината фактурираното брашно е в рамките на 410 хил. т., а консумацията на този продукт в България е до 950 хил. т., съобщи още Попов.

"Трябва да се замислим откъде идва разликата между реалното потребление и изписаното по документи", коментира той. Според него се прави компромис с тази статистика, защото се разчита цената на хляба да не се увеличи, след като има такъв огромен процент на сива икономика.

Като резултат от това българите ядат най-евтиния хляб в Европа, включително и от съседна Македония., категоричен е Попов. Според шефа на хлебарите няма причина да се очаква това да се промени и хлябът от новата реколта да поскъпне. Реколтата от пшеница е добра, 27 % от нея е хлебна, а голяма част от фуражното зърно също е с хлебопекарни качества, обясни той.

По данни на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България" у нас са регистрирани 4000 фирми за производство на хлебни изделия. При много от обаче е в пълна мъгла това колко произвеждат, на каква цена, откъде идват суровините, с какво качество работят и къде продават.

За това нещо си има много контрольори, но според председателя на хлебарите бъдещата Агенция по безопасност на храните трябва да поеме тази отговорност. Справка на министерството на земеделието сочи, че с този контрол сега се занимават 8 държавни органа, които са разхвърлени в три министерства.

Една агенция - по безопасност на храните да поеме контрола върху хляба, настояват от браншовата организация на хлебопроизводителите и сладкарите.

Друг голям проблем, пред който са изправени хлебопроизводителите, е реалната опасност големите търговски вериги да определят коя фирма ще остане на пазара и коя няма да съществува повече.

"През миналата година писахме до Европейската комисия, защото не се издържаше на техния натиск. Това бяха първоначалните стъпки за ограничаване на влиянието им, понеже те буквално ликвидират производителя", каза Попов. Той даде за пример високите входни такси за магазините, които поставят големите вериги. Според Попов те варират от 600 до 2000 лв. Освен това в случай, че някъде другаде на пазара извън магазините на съответната верига се появи по-евтин хляб на същата фирма, то тя подлежи на глоба от порядъка на 3 хил. лв., обясни още браншовикът.

Хлебарите се оплакаха още, че на практика те финансират големите магазини, защото обичайно си получават парите от тях с 45 дни закъснение. Има супермаркети, които бавят парите ни и по 6 месеца, а за един бързооборотен продукт като хляба, това е убийствено, коментираха още от асоциацията. Така на практика големите магазини ще ликвидират огромна част от хлебопроизводителите, смята Георги Попов.