Макрорамката за 2011-2013 г.
Десислава Николова, ИПИ
Преди няколко дни правителството прие т.нар. макрорамка за следващите три години, която на практика разкрива основните прогнози на правителството, върху които ще стъпи бюджетът за 2011 г. Всъщност правителството публикува кратка таблица, която покрива само някои от базовите допускания, но в никакъв случай не изчерпва цялата макрорамка:
Източник: Министерски съвет
В публикуваната информация липсват индикатори, които традиционно присъстват в макрорамката - очаквана средногодишна цена на нефта, средногодишен курс долар/евро, абсолютна стойност на годишния БВП, износ, внос и т.н., които надали ще научим официално преди публикуването на доклада към проектобюджета за 2011 г.
Все пак съкратеният вариант на макрорамката за 2011-2013 г. също заслужва коментар. Това, което прави най-непосредствено впечатление, са твърде оптимистичните допускания за икономически растеж за следващите 3 години, който би следвало да се ускори от 3,6% през 2011 г. до почти 5% през 2013 г. Не е ясно, обаче, откъде ще дойде този бурен растеж. Чуждите инвестиции в България, които бяха основен двигател на растежа преди кризата, в момента са сведени до минимум (0,6% о БВП за първите пет месеца на 2010 г.).
Вероятността да се възстановят до предишните си размери от над 20% от БВП в следващите 2-3 години е изключително ниска, предвид масовото оттегляне на инвеститорите от нововъзникващите пазари след кризата. Възможностите за растеж в строителството и недвижимите имоти, които теглеха напред цялата икономика, също са изчерпани, а други сектори с такъв потенциал за ръст засега не се явяват на хоризонта. Не на последно място, икономиката на ЕС, която остава основния експортен пазар на България[1], се очаква да отбележи анемичен растеж и през 2011 г. от малко над 1% според различни прогнози.
Необходима е реформа в пенсионния модел
Позиция на Независимия съвет за пенсионна реформа по текущия дебат*
От години предупреждаваме за проблемите и рисковете на сегашния пенсионен модел. Поддръжниците на действащия модел ни отговаряха, че сегашната пенсионна система е най-добрата и няма нужда от реформа. В последните седмици обаче същите хора се надпреварват да предлагат промени в системата, включително вдигане на осигурителния стаж и вдигане на осигурителната тежест. Причината е много проста дори те виждат, че сегашната система е неустойчива и обречена на крах.
Разходопокривният модел не работи освен при много висока възраст за пенсиониране
Разходопокривният модел може да бъде устойчив, само ако хората работят дълго, живеят кратко след пенсионирането си, а на трудовия пазар влизат повече млади хора, отколкото се пенсионират във всяка една година. Това не се случва нито в България, нито в повечето европейски държави. Дисбалансите са вкоренени в структурата на разходопокривния модел. Той работи, само ако пенсионерите са много по-малко от работещите и/или пенсиите са много ниски.
Поради вродените дефекти на разходопокривния модел, които са особено силни при демографската ситуация в България, дисбалансите на системата се задълбочават и застрашават финансовата стабилност на държавния бюджет. Сегашният пенсионен модел носи постоянна заплаха за фалит на държавата.
Именно поради това поддържането на сегашния модел изисква постоянно повишение на пенсионната възраст (или осигурителния стаж). Нека припомним, че между 2000 и 2009 година пенсионната възраст се увеличи от 60 до 63 години за мъжете и от 55 на 60 години за жените. И отново, през 2010 година се предлага повишение този път на осигурителния стаж. Без съмнение, след няколко години ще има нужда от следващи стъпки в тази посока.
За да избегне фалит през 2010 година, Гърция не само еднократно увеличи пенсионната възраст, но и заложи в закона автоматично постоянно повишение на пенсионната възраст. Запазването на сегашния пенсионен модел в България също изисква постоянно повишение на пенсионната възраст неслучайно и в ЕС, и у нас вече се говори за пенсионна възраст от 70 години и това е само началото.
Увеличаването на осигуровките не може да спаси системата, а ще ускори краха
Някои включително синдикатите - предлагат пенсионната система да се спаси, като се увеличат рязко осигуровките. Те искат запазване на разходопокривния модел за сметка на по-високи осигуровки.
При равни други условия, осигурителната тежест трябва да се увеличи трикратно, за да се "балансира" на теория сегашният пенсионен модел (заедно с други подобни предложения на синдикатите за увеличение на здравните осигуровки и данъците, общото данъчно-осигурително бреме би надминало 70-80% от заплатата). Освен че ще доведе до тежък удар върху работещите и икономиката, подобно предложение ще доведе до значително разширяване на сивия сектор, увеличаване на безработицата, намаляване на доходите на работещите, спад на спестяванията и инвестициите и в резултат дългосрочен спад на икономическия растеж.
САЩ имат нужда от нов курс
Проф. Джефри Сакс, директор на Института за Земята към Колумбийския университет, в "Файнешъл таймс"
Световната икономика навлиза в нова фаза след провала на фискалните стимули като основа за устойчиво икономическо възстановяване на САЩ и Европа. Необходим е нов подход.
Притеснителна особеност на дебата, дали трябва политиката да бъде насочена към строги икономии, или към стимулиране на икономиката за сметка на държавния бюджет, е липсата на внимание към инвестициите.
Потребителите няма как да се превърнат в двигатели на излизането от рецесията, нито следва да бъдат такива, след като през последното десетилетие са живели в преразход.
Вместо това САЩ и Европа трябва да насочат усилията си от повишаване на лихвите по депозитите към насърчаване на дългосрочните инвестиции във физически и човешки капитал - правилният път към устойчив растеж.
Въпреки явната необходимост от повишаване на националните спестявания след 2008 г., президентът Барак Обама се опита да удължи склонността към потребление. Неговата администрация агресивно насърчи покупката на жилища и коли от вече изчерпани потребители и намали данъците, въпреки огромния бюджетен дефицит. Подходът е надценен в краткосрочен план и в застой, тъй като американските потребители гледат в по-дългосрочна перспектива от колкото политиците им.
От друга страна, интересите на администрацията за насърчаване на инвестициите е била чиста случайност. Обама показа странна невъзможност да формулира оперативна и ориентирана към бъдещето политика в сферата на здравеопазването, енергетиката, изменението на климата, нито дългосрочната фискална политика.
Златото губи блясъка си
Никола Барбутов, независим инвеститор
Световното първенство по Футбол е свършило преди дни. В "златната" мина в Южна Африка (най-големият производител на злато), която се намира само на 18 км от стадиона на финалния мач обаче няма и помен от почивка. Непрестанно покачващите се цени на златото при реално ниска себестойност засилват пазарния интерес на прозводителите му.
Ниската и несигурна възвращаемост в други инвестиции и страховете относно световната икономика бутат цената на златото нагоре. А и не липсват инвеститори, които са настроени бичи относно цената му.
Роналд Щофелер, един от най големите европейски експерти в областа на инвестициите в благородни метали смята, че до 2012 цената на златото ще е над 2300 долара.
Китай задмина САЩ по рейтинг
Уилям Песек, колумнист в Блумбърг
Миналата седмица големите световни кредитни агенции бяха изправени пред фундаментално кредитно решение - дали да понижат "ААА рейтинга" на САЩ. В крайна сметка, вместо тях, това направи компания, за която малцина бяха чували, при това китайска, коментира
Докато Moody’s и S&P игнорираха лошото състояние на американските финанси, базираната в Пекин Dagong Global Credit Rating Co. се оказа неповлияна от системата, която позволява на най-големите длъжници в света да се представят за фискално чисти и понижи кредитния рейтинг на САЩ с две стъпки до "АА".
Презентации